„ГНЯВ“ – СТИВЪН КИНГ

634645

“ГНЯВ”

СТИВЪН КИНГ

ИЗДАТЕЛСТВО: РОЛИСПРЕС

ГОДИНА НА ИЗДАВАНЕ: 1992

БРОЙ СТРАНИЦИ: 200
ПРЕВОД: ЮЛИЯН СТОЙНОВ

„Да повръщаш миналото, когато настоящето е даже по-лошо, може да превърне повърнатото в деликатес.“

… здравейте! Колко може да се каже за заглавие и автор, течащи едва ли не от чешмата сред читателските среди? Миии… аз ще кажа, че не съм голям фен на Кинг и не намирам онзи екстазен момент на зарибявка в творчеството му. Добре осмислени и написани (пренавити) истории. Кинг е един добър, ама много добър следотърсач на ниското в човека, което забравяме по пътя към приобщаването ни към съвременното общество и норми на поведение. Иде един такъв момент, когато това развитие бива посечено с най-острия нож след поредната новина за някоя жестокост от очакван или още по-интересното – от на първи поглед напълно неочакван субект.

От толкова време съм се заел да прочета „Гняв„, че годинки ще дойде това време. Няма да крия, че от близки, приятели и инфо къде ли не, съм разбрал за какво ще иде реч и какъв ще е основният проблем. Така и стана… ако не беше добрия начин на писане, който Стивън Кинг безспорно притежава, щях да съм захвърлил книгата след убийството на даскалицата. Чудих се много, дали въобще да правя някакво вкратце на книгата, но пък и нали това е идеята на блогчето ми – да си събирам архивче от моментни впечатления и цитатчета от книги, направили ми добро или не чак до там добро впечатление.

За нечелите (като мен преди сега)… с какво ще се сблъскате, подхващайки „Гняв“ на Кинг? Ще се сблъскате с хормонално разбукания юноша, с проблемите на който живее (да не пресолвам манджата) едни 40% от населението на земята. Проблемна семейна обстановка… проблемна обстановка в училище – храмът на познанието и суетата. И какво получаваме като резултат от уравнението – Чарли и изгърмелите му бушони. Получаваме един пренавит образ на 15 годишно момче, което обожава майка си и мрази баща си, но явно и неявно иска да прилича на него, ама не му пък и стиска. Не му стиска, поради простата причина, че той няма смелостта да го надскочи и преодолее. Той постепенно се превръща в нещото, което най-силно мрази. В този момент, на тази лабилна психика й липсва само атрибутът на властта, за да се наложи. Патлакът!

Защо употребявам думата „пренавит“ от автора образ, ще попита някой? Поради факта, че в подобна семейна обстановка днес живее огромна част от човечеството. Кинг идва с написаната си преди 20-30 години книга, влиза смело в 2017 г. на 21 век, за да докаже пророчеството си, а именно – всеки тийнейджър днес е един потенциален Чарли и това не бива да ни изненадва. Съгласен съм, че през етапите на съзряването си човек/личност се сблъсква с доста сериозни проблеми, но те не са задължителното условие да се превърнем в Чарли. Обществото около мен, вас и нашите деца трябва да е много, ама много болно, за да допусне това да се случи.

„Когато си на пет годинки и се удариш, надаваш такъв вой, че да разбере целия цвят. На десет само хленчиш. Но станеш ли на петнадесет, вече си се научил да похапваш от отровните ябълки, които растат на дървото на болката. Това е Просвещението, както го разбираме тук на Запад. Мъчиш се да задушиш плача, като захапващ здраво стиснат юмрук. Кървиш, но отвътре.“

За стаения гняв и функцията му на висше проявление в книгата. Той е трупан през годините ще каже някой и е напълно логично да избие в най-неподходящия момент с необратими последици. Ами не! На мнение съм, че Чарли е едно най-обикновено хлапе, писнало му да се подиграват с него, нямащо смелостта да се изправи срещу реалният проблем – майка му и нейното опазване, а от тук и лично самочувствие. Кинг умело надушва комерса („Гняв„е вдъхновен от реален случай), изливайки натрупалата се омраза, комплекси и гняв върху свои връстници. С този интелект, който несъмнено Кинг го е дарил, много ясно би прозрял реалният проблем и с помоща на мама би го решил 😉 Сещате се за какво говоря 😉

Но не, ужасът трябваше да е пълен – трябваше да се намерят съратници! Трябваше този гняв да срещне този на другите. Трябваше на яве да излезе цялата некомпететност на образователната система. Да, това не са преподаватели – това са държавни чиновници. Моментът с психолога на училището наистина е култов! Шапка до долу за Кинг! С едно изречение утрепаха психологията, та и философията подир нея, като средство за решаване на проблеми тип – тук и сега!

И за финал, аджеба – „Гняв“ на Стивън Кинг хареса ли ми или не? Ще отговоря кратичко – 50/50. Нито ме впечатли и развълнува кой-знае колко много, нито ме накара да я захвърля. „Гняв“ ще остане в съзнанието ми, обобщена по следния начин – комерсиален продукт, прикрит под шапката на злободневнa темa. Някъде четох, че дори бил вдъхновител на подобни случки впоследствие. Ясно е от Нептун, че има проблем, но за решаването му трябва навременни мерки и говорене! „Отпушвайте“ комините по-честичко, под каквато и да е форма. Разбира се, малко по-далеч от хладни, средно хладни, добре охладени и всякакъв тип оръжие.

FACEBOOK

757657

Advertisements

One Comment

Коментари са забранени.