“КОГАТО НИЦШЕ ПЛАКА”

ЪРВИН Д. ЯЛОМ

ИЗДАТЕЛСТВО: КОЛИБРИ

ГОДИНА НА ИЗДАВАНЕ: 2013

БРОЙ СТРАНИЦИ: 376

ПРЕВОД: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

„Отново и отново Бройер щеше да се сблъсква с несъответствието между Ницше от плът и кръв и Ницше от мастило и хартия.“

… здраво-живо, книголюбци. На линия съм, за да споделя с Вас впечатленията си от последната книжна заигравка, а именно – „Когато Ницше плака„. Няма да се впускам в излишна словесна ди*ария, макар заглавието и това, което прочетох да дават толкова материал за същото. Към книгата подходих с известна (мисля задължителна) доза преподготовка. Това ще рече, че се запознах с делото на д-р Бройер, както и доста повърхностно мисля – с основните постулати на Ницшевата философия.

„Чудите се как би изглеждал разговор, в който нищо не остава скрито – истинското му име е ад, сигурен съм.“

„Когато Ницше плака“ мога да опиша с две думи – невъобразим кеф! Ялом е поредният автор, с който се срещам за първи път и определено го бива (меко, ама много меко казано). От скромната ми литературна камбанарийка, той бучи така здраво, че няма вариант в който да останеш равнодушен към прочетеното. Вкарва два (Фройд не е застъпен толкова) от най-големите умове по онова време в такава психолюбовна касапница, че от нея трудно се излиза цял. Прекарани сме през задължителния катарзис, който изживяват и двамата главни герои, за да разберат по-добре себе си и живота, който живеят.

„Той се представя като добродетелен – не вреди на никого освен на себе си! Трябва да го спра, преди да се е превърнал в един от онези, които наричат себе си добри само защото нямат нокти.“

Няма да крия, че на места чистосърдечно ми идеше да удуша с голи ръце Ницше, заради всичко което казва, но в следващия момент осъзнаваш, че той е прав. Прав за всичко и всички, но не и за себе си. Учителят беше надхитрен от ученика и обратното. Страхотното писане на Ялом те пренася и овъртява през дебрите на собствената ти житейска картинка, която четейки, лично аз напасвах някъде там в характерите на главните и поддържащи книжни персонажи. Няма и как да е друго. „Когато Ницше плака“ обхваща толкова голям спектър от душа, емоции и чувства, че няма вариант в който да я забравиш, изоставиш или изчакаш. Почваш я и както се казваше в една гениална бг реклама на кисело мляко – „Свърши ли?“… Ааа, не! Няма свършване!“ 😀

„Умри навреме! Когато живееш – живей! Ужасът от смъртта отслабва, ако човек е изживял живота си! Ако човек не живее навреме, тогава той никога не умира навреме.“

На места може да ви се стори – ту мач, но няма как, предвид жанра на книгата. Ако сте отворили душевните си чакри за леки (и не чак толкова) философски напъни, то тази книга е вашата. И аз съм на мнение, че нито една книга – нейният избор и момент на четене, не са случайни. Идват точно навреме, за да ти зашлевят някой друг книжен шамар или в друг случай – да ударят по едно рамо, показвайки, че не си най-голямото „чудовище“ на този свят. Имаш и съратници, които са не по-малки „извратеняци“ на 21 век.

п.с. Заповядайте още една гледна точка за книгата от прекрасната Стефи и нейният канал в червената тубичка – Stef’s Library

Хвърлете поглед и на останалите й видеа. Стрхотни са! Поздрави и приятно четене на всички!